„Ийгълс“ са американска рок група, която е сформирана в Лос Анджелис в началото на 70-те години на 20-ти век. С пет номер-едно сингъла и четири номер-едно албума Ийгълс са сред най-успешно записващите изпълнители на десетилетието. В края на 20-ти век два от техните албума, Eagles: Their Greatest Hits 1971–1975 и „Хотел Калифорния“ (Hotel California), се нареждат сред най-успешно продаваните албуми според Асоциацията на Американската Звукозаписна Индустрия (RIAA). Най-продаваният студио-албум „Хотел Калифорния“ се определя като 37-ят албум в „Ролинг Стоун“ (Rolling Stone) листата „The 500 Greatest Albums of All Time“ („500-те най-велики албума за всички времена“), a групата е категоризирана на 75-о място в листата на Rolling Stone „100 Greatest Artists of All Time“ („100-те най-велики изпълнители за всички времена“). Те са също най-добре продаваната някога американска група с Eagles: Their Greatest Hits 1971–1975, който е най-добре продаваният албум в САЩ до момента. „Ийгълс“ се разделят през 1980 и са извън сцената за 14 години, но се събират отново през 1994 за „Hell Freezes Over“ („Адът замръзва“) („За записа, ние никога не сме се разделяли. Ние просто си взехме ваканция от 14 години“). Оттогава те пътуват прекъсващо и през 1998 г. са въведени в Рок и Рокендрол Залата на Славата.
Скорпиънс е немска рок група, една от най-дълго съществуващите и една от най-известните рок групи в света. Създадена е през 1965 година в град Хановер, Западна Германия от Рудолф Шенкер. Най-успешният ѝ състав се състои от Рудолф Шенкер (ритъм китари 1965 - досега), Клаус Майне (вокали 1970 - досега), Матиас Ябс (основни китари 1978 - досега), Францис Буххолц (бас 1973 - 1992) и Херман Раребел (барабани 1977 - 1995) в периода 1978 г. - 1991 г.
Групата добива най-голяма популярност през 1980-те и 1990-те с албумите Animal Magnetism (1980), Blackout (1982), Love at First Sting (1984), World Wide Live (1985), Savage Amusement (1988) и Crazy World (1990), с класическите песни в тях „Make it Real“, „The Zoo“, „Blackout“, „No One Like You“, „Rock You Like a Hurricane“, „Big City Nights“, „Still Loving You“, „Rhythm of Love“, „Wind of Change“ и „Send Me an Angel“. В ранните години на групата до 1978 г., стилът на Скорпиънс може да се определи като хард рок, силно примесен с краутрок, а в отделни моменти по това време, когато китаристът Улрих Рот е част от състава, музиката им се характеризира и като неокласически метъл. След повторното напускане от страна на Михаел Шенкер през 1979 година, присъединяването на Матиас Ябс и оказаното влияние на продуцента Дитер Диркс в групата, Скорипънс значително променят звученето си към мелодичен хеви метъл, който трайно олицетворява идентичността на групата. Въпреки това в техния репертоар влизат и лирични мощни рок балади. Популярността им започва да намалява в средата на 1990-те, когато започват да експериментират с нови музикални стилове, преди да си върнат стила с издаването на студийният албум Unbreakable през 2004 година.
От 1972 година досега Скорпиънс издават 23 албума, над 40 компилации,54 официални сингли от албумите заедно с нови песни и още над 30 промоционални, тринадесет записа на концерти във видео вариант, както и един кавър албум продадени в над 100 милиона копия, което ги прави една от най-продаваните музикални групи.
Изнесли са повече от 2000 концерта за последните 45 години в над 60 държави. Сред престижните отличия, които притежават, са покана за посещение на Кремъл от Михаил Горбачов, три пъти Световни музикални награди, две награди Ехо, звезда на Рок стената в Холивуд и мъже на годината. Те са удостоени с общо девет награди за цялостен принос.
"Уайтснейк" (на английски Whitesnake, в превод "бяла змия") е известна британска хард рок група, основана през 1977 г. от фронтмена на "Дийп Пърпъл", Дейвид Ковърдейл.
В края на 1976 г. Дейвид Ковърдейл напуска Дийп Пърпъл след продължителни разногласия с други членове на групата: Глен Хюз (бас китара, вокал) и Ричи Блекмор (соло китарист, лидер). Започва солова кариера и издава два успешни самостоятелни албума: "David Coverdale-Whitesnake" и "Northwinds".
Вокалистът привлича за кратко като бас китарист Роджър Глоувър и още две бивши легенди на Дийп Пърпъл - клавиристът Джон Лорд и барабанистът Иън Пейс. Когато през 1984 г. Пърпъл е възстановена, Лорд и Пейс напускат "Уайтснейк".
Амбициозният Ковърдейл прави прецизна селекция на редица перфектни музиканти. Саундът на групата се променя качествено и съставът издава през пролетта на 1987 г. нов албум "Whitesnake", чиито песни, като "Here I Go Again", заемат челни позиции в музикалните класации на САЩ.
Харизматичното сценично присъствие на Дейвид оценяват редица авторитетни музикални издания, в които аудиторията му отрежда водещо място по сексапил като рок-музикант. Характерната дълбока и дрезгава бленда открояват спецификата и колорита на гласа му, изключително съчетание от чувственост, мощ и динамична агресивност. Този характерен стил белязва и "Уайтснейк".
Първото гостуване на "Уайтснейк" в България е през 1997 г. в София. Повтарят гостуването си през 2003 г. През лятото на 2006 г. изнасят концерт в Каварна. На 4 юли 2008 г. свирят отново в София заедно с други британски легенди - Деф Лепард. На 8 юли 2011 год. взимат участие и във фестивала "Sofia Rocks" , заедно с хедлайнерите Judas Priest и останалите групи - Slade , Saxon и Mike and The Mechanics .
Куийн е британска рок-група създадена през 1970 година, една от най-успешните музикални групи на всички времена. Нейни членове са Фреди Меркюри (вокал), Брайън Мей (соло китара, вокали), Джон Дийкън (бас китара) и Роджър Тейлър (барабани, вокали). В ранните си записи Куийн създават главно глем рок, хеви метъл и прогресив рок, но с течение на времето включват разнообразни и новаторски стилове в музиката си, като фънк и електронна музика. През 1970-те постепенно започват да използват по-конвенционални теми, с които постигат по-голям успех. В началото на 1970-те се опитват да включат и синтезатор към песните си, но в крайна сметка това се случва през 1980-те в зависимост от техният подход към музиката.
Групата е създадена първоначално от Брайън Мей и Роджър Тейлър под името Смайл. След няколко неуспешни години те се сближават с Фреди Меркюри (тогава известен под името Фарох Булсара). Той ги насочва да експериментират с по-сложни техники на записи, като скоро след това Фреди се присъединява към тях и тримата решават да основат нова група (бъдещата Куийн). Джон Дийкън е нает преди записите на първият албум на групата Queen през 1973-та. Вече с новото си име Куийн придобиват изключителна популярност във Великобритания в средата на 1970-те с издаването на албумите Queen II от 1974-та година, Sheer Heart Attack от 1974-та и A Night at the Opera от 1975-та, като с това се дава и началото на международния им успех.[5] Песента им „Bohemian Rhapsody“ остава под номер едно в британските класации в продължение на девет седмици и дава на групата първият хит в Топ 10 в Билборд. Техният албум от 1977-та News of the World съдържа два от най-известните рок химни „We Will Rock You“ и „We Are the Champions“. До началото на 1980-те, Куийн са една от най-големите стадионни рок групи в света, и представянето им на Live Aid през 1985-та се разглежда като едно от най-великите в историята на рока. През 1991 г. Фреди Меркюри умира от бронхопневмония, в следствие на усложнения от СПИН, а Джон Дийкън се отказва през 1997 година. От тогава Брайън Мей и Роджър Тейлър рядко се събират заедно. От 2005 до 2008 година се събират с Пол Роджърс под името Куийн + Пол Роджърс.
Куийн издават общо осемнадесет албума, които заемат челното място в класациите, осемнадесет сингъла с челни места и десет DVD-та с челни позиции, от които са продадени над 300 милиона копия в световен мащаб, което ги прави една от най-продаваните музикални групи. Те са удостоени с наградата Айвър Новело седем пъти, и са приети в Рокендрол залата на славата през 2001 г.
